Образователните гета
Работя в мощно учебни заведения със страхотни деца. Тук образователният развой е всекидневие, споровете са огромна необичайност, а любовта е споделено възприятие. Само, че не на всички места е по този начин. Имах положителният шанс да преподавам и в напълно друг вид учебно заведение. Добър шанс, тъй като научих какво е да работиш в учебно заведение, което повече наподобява на обществено гето, в сравнение с просветителна институция. За към две години бях по-малко преподавател и повече педагог в ловешкото село Казачево.
За смазващата бумащина и ескалиращото пренебрежение
Бяха първите ми училищен години и ми дадоха скъпия опит, че в образованието може да бъде мръсно и гадно. Децата ги събирахме от ромските махали и безусловно молехме родителите да ги пуснат. Спомням си по какъв начин с колежка събрахме няколко момчета от къща без прозорци на една гола поляна в ловешкия квартал Гозница. Същият, който в последните дни се върти из медиите с видеото за педагог, който разтървава побойнички с юмруци. В Казачево аз също бях педагог и да дисциплинирам ми костваше невероятни старания и нерви. Трябваше ми седмица да науча мургавите малчугани, рекруитирани в Гозница, да вървят вместо да се търкалят по стълбите на пансиона. Много повече време ми лиши да ги науча да се хранят с лъжица, а не да сърбат или да гребат с ръце от чиниите.
Деца без обикновени привички и с нулево образование, отраснали в непрекъснатия алкохолен делириум на бащата, крясъците на майката и систематичното принуждение сред тях. Бяха като зверчета между тях и в общуването с другите деца. По-големите бяха още по-нагли и нападателни. Да, там шамарът беше възпитателно средство. Не, в никакъв случай не съм виждал юмруци. Още тогава споделях, че тези гета са развъдници на принуждение и не могат да очовечават, още по-малко да възпитават.
Училището в Казачево от дълго време е закрито. Наследи го учебното заведение в квартал Гозница. Наследи го в същия неуместен обществен модел на сегрегиране на децата от ромски генезис и същите поведенчески проблеми. Само, че доста по-тежки. Защото 25 години по-късно тези деца са в пъти по-нагли, нападателни и ненаказуеми. Те си знаят цената, паричките, които носят на учебното заведение. Знаят, че каквото и да създадат никой няма да ги в профил, тъй като са финансово скъпи и оправдават съществуването на учебното заведение. Техните родители са научени, че имат права и могат да не извършват никое от отговорностите си. Държавата посредством своите бездействащи обществени служби ги е трансформирала в недосегаеми. Когато аз работех в Казачево беше пъклен мъчно. Днес не е мъчно, през днешния ден в действителност е пъкъл. Насилието от махалата се придвижва в тези учебни заведения и се трансформира в всекидневие. Там учителят търпи редовно унижения, обиди, цинично отношение, псувни, от време на време и физическо посягане. Скапан е от безпомощността си и от неналичието на страна, която да го отбрани. Сеща ли се някой, че това натрупа отмалялост и яд. Умората е като искра, която елементарно пламва, а гневът е експлозия, излязла от надзор. Със сигурност един преподавател няма право да се саморазправя с възпитаници, още по-малко с юмручни удари. Но даваме ли си сметка какъв брой провокации и обиди е изтърпял този човек с цел да стигне до тук. Добре, изпуснатите нерви се заплащат с оставка. А ще бъдат ли отстранени провокаторите, взели участие в багра? Ще бъдат ли отстранени другите гамени, които са танцували върху душeвността на този човек с дни, със седмици? Съмнявам се!
Щом в образованието стане инфекции, гори първият бушон. Ще осъзнаят ли, обаче, своята виновност служителите по вертикалата на системата. Защото поддържането на гета в образованието е бомба, която рано или късно гръмва. Тези учебни заведения са развъдници на неначетеност. А необразованите възпитаници остават маргиналии за цялостен живот. Докато тези учебни заведения събират децата от най-бедните и необразовани фамилии, те ще бъдат инкубатори на пренебрежение и унижения за учителите. Ще не престават да бъдат среда за експанзия, принуждение и правила от джунглата. И да, никого няма да интегрират. Защото гнилото се интегрира към крепко. Там, дето всичко е гнило не може да има интеграция.
Докато страната със своята просветителна политика позволява съществуването на училища-гета, случаите като този ще бъдат всекидневие и от време на време ще лъсват в медиите. Само, че не знам до по кое време страната и служителите ще търсят улеснение в оставката на някой педагог, вместо да поемат своята отговорност от виновността, че към момента позволяват съществуването на учебни заведения, които най-малкото дискриминират по етнически симптом и лишават от законово човешко право – същинско обучение.
Автор: Иво Райнов, учител
Гимназия с преподаване на непознати езици „ Екзарх Йосиф I “ гр. Ловеч
Инфо: www.eratosten.wordpress.com
